Волжките германци превръщат задния двор на Русия в процъфтяваща градина преди 2 века
Кадър , Уикипедия
Екатерина Велика е от първите владетели на Русия, която ясно си дава сметка, че развитието на изостаналата империя, може да бъде променено не по пътя на войната, а единствено посредством отваряне на страната към обществената и икономическа култура на Запада и по-специално към протестантите от Германия.
22 юли 1763 - една млада дама седи на писалището в двореца Петерхоф край Петербург и подписва нов декрет: " Ние, Екатерина II, императрица и всеруски самовластник, кралица на Москва, Киев, Владимир (...) позволяваме на всички чужденци да дойдат в Нашата империя и да се заселват във всички губернии, където им хареса... ". Историческият документ, който се съхранява в Руския държавен списък, влиза в историята като " Манифест-покана ", напомня Дойче веле.
Императрицата насочва поканата към всички чужденци, само че най-много към германците. Все отново самата Екатерина Втора е с немски корени. Издаването на този манифест е едно от първите ѝ държавнически дейности. " С него Екатерина Втора, която става императрица откакто брачният партньор ѝ Петър III е свален от власт, се е надявала на икономическо, само че на първо място на социално-културно развиване на изостаналата империя, която е трябвало да ръководи ", споделя историчката Екатерина Анисимова.
" Манифестът-покана " от 1763
Тънките сметки на императрицата
Целта на императрицата е следната: тя желае да направлява прираста на популацията и да завладее стопански " дивите полета ". Разбира се, че става въпрос и за усилването на личната ѝ власт, тъй като част от съветската аристокрация е настроена против новата владетелка.
В манифеста си Екатерина Велика предлага на непознатите заселници най-различни привилегии: освобождение от военна работа, право на саомуправление, по-ниски налози, стартов капитал и 30 хектара обработваема земя за всяко новозаселило се семейство. Специално за немските преселници императрицата планува и независимост на потребление на майчиния език, а за всички важи " религиозна независимост, според родните нрави и традиции ".
И те стартират да идват...
Повечето задгранични заселници са привлечени точно от обещанието за свободно изповядване на религията - като семейство Шюц. През 1780-те години фамилията от протестантското градче Ханщетен, в днешната немска провинция Райнланд-Пфалц, се преселва в Русия и по-точно - в колонията " Кръгла поляна " покрай град Чернигов, днешна Украйна. Документите за преселването си то пази и до през днешния ден. В тях съветските миграционни управляващи подробно разказват техните каруци, крави, дами и деца.
Само през първите пет години след публикуването на манифеста в Русия се заселват над 30 000 души. Повечето от тях са германци. Те населяват на първо място покрайнините на Санкт Петербург, Южна Русия, Черноморието и поречието на Волга. Само по поречието на Волга пораждат над 100 нови села.
Историята на семейство Шюц
Семейство Шюц през 1960-те в Калмикия
Със своите напредничави аграрни умения, занаятчийска умелост и търговски усет новите заселници способстват за доста повишение на благосъстоянието. По време на Наполеоновите войни, в Русия идват още чужденци и в средата на 19-ти век в страната към този момент има половин милион " съветски немци ". Поселището " Кръгла поляна " процъфтява. В началото на 20-и век селската библиотека даже прави абонамент за немски списания. Открито е и немско учебно заведение.
Снимка: Етнически немци от поволжието през 20-те години на 20 век Deutsches Ausland-Institut (Bild 137)
С началото на Първата международна война обаче там стартират проблемите. Тя поставя завършек на спокойния живот в " Кръгла поляна ". Независимо, че доста от заселниците се бият в редиците на съветската войска, всички " съветски немци " са обвинени като евентуални предатели. " Властите закрили тяхното учебно заведение, само че този акт е бил напряко незабележим спрямо това, което е последвало ", споделя Галина Шюц, потомък на фамилията.
_%20652x%20626.png )
Какво следва ли? Погроми против " съветските немци ". Гладни години в днешна Украйна. Национализация на земите на заможните селяни. Втора международна война.
По това време всеки, който приказва немски, е разгласен за " фашист ". С декрет на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, през 1941 година всички " съветски немци " са депортирани в Сибир. Също и семейство Шюц. Половината от членовете на огромното семейство измират в трудовите лагери от апетит и заболявания. След гибелта на Сталин тъгите на фамилията не престават. Те се озовават в Казахстан, а след това в Калмикия, където преди 50 години се ражда и Галина Шюц.
Снимки от персоналния списък на Галина Шюц
По-добро бъдеще в Германия
През 1990 година Съветският съюз се разпада. " Тогава животът, изключително в задните дворове на империята, стана още по-тежък ", споделя тя. Така над 2 милиона " съветски немци " вземат решение да се завърнат в родината на предците си. Германия ги приема като " късни преселници ".
Семейство Шюц също се завръща назад в Германия - през 1995 година. Точно 210 години след първото преселение. Без каруци и крави. Но в подмяна на това с доста деца. Семейството се настанява в Кьолн, с цел да е по-близо до родното градче Ханщетен. " Сигурна съм, че децата и внуците ми имат тук по-добро и на първо място по-сигурно бъдеще ", споделя Галина Шюц.
В Русия през днешния ден живеят към 800 000 жители с немски корени. Повечето от тях са в Сибир.
Автор: А. Бутско, К. Цанев/Редактор: М. Илчева
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Екатерина Велика е от първите владетели на Русия, която ясно си дава сметка, че развитието на изостаналата империя, може да бъде променено не по пътя на войната, а единствено посредством отваряне на страната към обществената и икономическа култура на Запада и по-специално към протестантите от Германия.
22 юли 1763 - една млада дама седи на писалището в двореца Петерхоф край Петербург и подписва нов декрет: " Ние, Екатерина II, императрица и всеруски самовластник, кралица на Москва, Киев, Владимир (...) позволяваме на всички чужденци да дойдат в Нашата империя и да се заселват във всички губернии, където им хареса... ". Историческият документ, който се съхранява в Руския държавен списък, влиза в историята като " Манифест-покана ", напомня Дойче веле.
Императрицата насочва поканата към всички чужденци, само че най-много към германците. Все отново самата Екатерина Втора е с немски корени. Издаването на този манифест е едно от първите ѝ държавнически дейности. " С него Екатерина Втора, която става императрица откакто брачният партньор ѝ Петър III е свален от власт, се е надявала на икономическо, само че на първо място на социално-културно развиване на изостаналата империя, която е трябвало да ръководи ", споделя историчката Екатерина Анисимова.
" Манифестът-покана " от 1763
Тънките сметки на императрицата
Целта на императрицата е следната: тя желае да направлява прираста на популацията и да завладее стопански " дивите полета ". Разбира се, че става въпрос и за усилването на личната ѝ власт, тъй като част от съветската аристокрация е настроена против новата владетелка.
В манифеста си Екатерина Велика предлага на непознатите заселници най-различни привилегии: освобождение от военна работа, право на саомуправление, по-ниски налози, стартов капитал и 30 хектара обработваема земя за всяко новозаселило се семейство. Специално за немските преселници императрицата планува и независимост на потребление на майчиния език, а за всички важи " религиозна независимост, според родните нрави и традиции ".
И те стартират да идват...
Повечето задгранични заселници са привлечени точно от обещанието за свободно изповядване на религията - като семейство Шюц. През 1780-те години фамилията от протестантското градче Ханщетен, в днешната немска провинция Райнланд-Пфалц, се преселва в Русия и по-точно - в колонията " Кръгла поляна " покрай град Чернигов, днешна Украйна. Документите за преселването си то пази и до през днешния ден. В тях съветските миграционни управляващи подробно разказват техните каруци, крави, дами и деца.
Само през първите пет години след публикуването на манифеста в Русия се заселват над 30 000 души. Повечето от тях са германци. Те населяват на първо място покрайнините на Санкт Петербург, Южна Русия, Черноморието и поречието на Волга. Само по поречието на Волга пораждат над 100 нови села.
Историята на семейство Шюц
Семейство Шюц през 1960-те в Калмикия
Със своите напредничави аграрни умения, занаятчийска умелост и търговски усет новите заселници способстват за доста повишение на благосъстоянието. По време на Наполеоновите войни, в Русия идват още чужденци и в средата на 19-ти век в страната към този момент има половин милион " съветски немци ". Поселището " Кръгла поляна " процъфтява. В началото на 20-и век селската библиотека даже прави абонамент за немски списания. Открито е и немско учебно заведение.
Снимка: Етнически немци от поволжието през 20-те години на 20 век Deutsches Ausland-Institut (Bild 137)
С началото на Първата международна война обаче там стартират проблемите. Тя поставя завършек на спокойния живот в " Кръгла поляна ". Независимо, че доста от заселниците се бият в редиците на съветската войска, всички " съветски немци " са обвинени като евентуални предатели. " Властите закрили тяхното учебно заведение, само че този акт е бил напряко незабележим спрямо това, което е последвало ", споделя Галина Шюц, потомък на фамилията.
Какво следва ли? Погроми против " съветските немци ". Гладни години в днешна Украйна. Национализация на земите на заможните селяни. Втора международна война.
По това време всеки, който приказва немски, е разгласен за " фашист ". С декрет на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, през 1941 година всички " съветски немци " са депортирани в Сибир. Също и семейство Шюц. Половината от членовете на огромното семейство измират в трудовите лагери от апетит и заболявания. След гибелта на Сталин тъгите на фамилията не престават. Те се озовават в Казахстан, а след това в Калмикия, където преди 50 години се ражда и Галина Шюц.
Снимки от персоналния списък на Галина Шюц
По-добро бъдеще в Германия
През 1990 година Съветският съюз се разпада. " Тогава животът, изключително в задните дворове на империята, стана още по-тежък ", споделя тя. Така над 2 милиона " съветски немци " вземат решение да се завърнат в родината на предците си. Германия ги приема като " късни преселници ".
Семейство Шюц също се завръща назад в Германия - през 1995 година. Точно 210 години след първото преселение. Без каруци и крави. Но в подмяна на това с доста деца. Семейството се настанява в Кьолн, с цел да е по-близо до родното градче Ханщетен. " Сигурна съм, че децата и внуците ми имат тук по-добро и на първо място по-сигурно бъдеще ", споделя Галина Шюц.
В Русия през днешния ден живеят към 800 000 жители с немски корени. Повечето от тях са в Сибир.
Автор: А. Бутско, К. Цанев/Редактор: М. Илчева
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ